“Кървави белези” - Саймън Бекет

Здравейте!

 Днешният пост е свързан с любовта ми към книгите. Обичам да чета от малка - четях си всички книги в списъка за училище и на около 12 години прочетох и първата си книга за собствено удоволствие - “Мълчанието на агнетата” на Томас Харис. Странен избор за тази възраст, но мисля че тази книга ме беляза завинаги. Обичам да чета трилъри - психо, съдебни и криминални романи. Разнообразявам от време на време и с друг тип - фентъзи, някои по-спокойни романи, но страстта ми са трилърите. Бях си дала почивка от тях за около 7-8 месеца, за да може съзнанието ми да си почине и да се настроя. И момента дойде заедно с “Кървави белези”.

“Трябва да се махна от колата... 

Да избягам далеч от кръвта... 

Да навляза навътре в гората... 

Правя крачка напред и нещо захапва крака ми. Болката ме поваля на колене. Чифт черни полукръгли зъбци са стиснали лявото ми стъпало.”

“Шон бяга. Бяга от Лондон, от спомените, от изцапаната с кръв кола, която е оставил някъде във Франция. Но острите челюсти на капан захапват крака му и слагат край на бягството. Спасяват го две сестри. Фермата, в която живеят, е уединена и тиха. Идеалното убежище. Шон решава да остане и... капанът щраква отново, този път невидим. Всички тук пазят тайни, надрали живота им като кървави белези...”

 Прочетох книгата за 3 дни. Завладя ме! Отдавна не бях срещала книга, която да ме кара да искам още и още - само още една страничка. 

 Действието се развива във Франция, където главният герой Шон бяга, мислейки че може да избяга от случилото се в Англия. За жалост обаче както знаете, човек не може да избяга от себе си. В рамките на няколко страници и той самият го разбира. По стечение на обстоятелствата - тежки за него разбира се, той попада в една ферма, в която може би никога не би посмял да влезе ако знаеше какво ще научи. 

 “Кървави белези” е от моят любим тип книги, които те държат в напрежение през цялото време. В главата ти вече са пресъздадени няколко варианта за развитие на действията. Когато обаче си мислиш, че си разбрал всичко... всъщност се оказва че изобщо не е така и всичко се променя буквално в последните 20 страници. И това ме обърква тотално, кара мозъка ми да работи на пълни обороти - да връщам страници назад гледайки вече с други очи на даден разговор, спирам да чета за да преусмисля наученото. 

 Друго нещо в книгата, което ми допада е ретроспекцията - преплитат се настоящето и миналото, което е накарало Шон да отиде във Франция. Точно това ме държеше в напрежение - реално какво точно го е накарало да избяга или от кого бяга той. В един момент двете действия се преплитат за да покажат грозната истина за живота на обикновения човек - този, наранения и оргочения човек готов на всичко, за да премахне някои картини от съзнанието си - да ги изтрие завинаги. 

 Жените с които авторът среща героя си...са напълно различни и никога не бихте предположили, че в последните няколко страници те ще се окажат съвсем не тези, за които сте ги мислели. Факта че не могат да напуснат фермата просто ей така и са "погребани" там ги откъсва от реалния свят и сякаш времето там тече с друго темпо.

 Тази книга е от този тип, които хем искаш да прочетеш бързо, защото ти е страшно интересна, хем те хваща яд когато свърши - поне за мен е така. Чете се с лекота, без моменти в които да спираш, защото действието не върви или защото е скучна. Аз й бях хвърлила око още преди 5-6 години. И по незнайни за мен причини не попадаше в списъка с покупки - може би не й беше дошло времето - знаете, за някои книги си има време. Вчера когато я довърших..бях в метрото и бях слисана, очите ми се напълниха със сълзи. Аз съм емоционален човек и всяка емоция ми е изписана на челото. Последваха странни погледи около мен, гледайки ме как чета книгата и съм се хванала за лицето. Ето това е магията на книгата - да те накара да почувстваш емоция. Няма нещо, което да ме накара да заменя това чувство да усещам книгата в ръцете си. Отегчих ли ви вече?! Хах.. такава съм си - когато ме завладее нещо мислите ми не спират..

 Бекет има още няколко книги, които искам да прочета и съдейки по тази, може би ще влезе в графата "Любими автори". 

Вие чели ли сте нещо от този автор..прочели ли сте тази книга? Мисля че ако сте любители на този жанр, няма да съжалявате ако я прочетете.

 Ще ми трябват няколко дни за да преосмисля героите и всички действия и се устремявам към следващата книга. А вие какви книги четете? Коя е книгата, която ви е разтърсила последно?

 Целувки!