И аз се завърнах...

Здравейте приятели! Дълго време ме нямаше..време в което бях спряла да пиша каквото и да било..време в което спрях да чета книги (не съм си помисляла,че ще има момент, в който няма да искам да прочета и един ред за лично удоволствие). Време в което ми се случиха много неща - някои лоши, които ме накараха да израстна като човек,да израстна емоционално - такива, които ми показаха истинските хора около мен; такива,които застигнаха не само мен,но и семейството ми (спокойно всички сме добре) ; такива, които си бяха абсолютни житейски изпитания. Случиха се и такива неща, които обаче внесоха и усмивка в деня ми, онези положителни неща и мигове заради, които си струва всичко; онези неща, за които важи поговорката “След всеки дъжд изгрява слънце” ! Хубави стойностни преживявания, които те карат да цениш и най-дребните неща около себе си - някой да те накара да се усмихнеш или пък да те накара да си спокоен. Моменти, заради които разбираш кой си, за какво се бориш и какво точно искаш от играта “живот”. Може би звуча много философски или смешно, но сега в края на годината си правя малката равносметка и осъзнавам, че съм се променила - започнала съм да ценя себе си, времето си и съм започнала да отдавам значение на нещата, които ме правят щастлива. Започнах да чета отново, дойде и желанието ми отново да пиша в блога и да мисля за това, което ме очаква.

 Реших да открехна в тазгодишния си планер , в началото, когато си записах целите, които искам да достигна през 2018 година. И какво мислите се случи.. имаше покорени цели, но повечето не бяха достигнати... защото сама не съм си позволила, защото не показах на себе си че мога или по-скоро че искам! Не съжалявам..напротив мотивирам се, че дори няколко месеца преди да изтече поредната година ..аз съм поставила началото на някои от тях и ще ги прехвърля с още повече желание в следващата година. Не мисля че трябва да се обвиняваме когато не успеем да постигнем някоя цел , а по-скоро е добре да си анализираме причините и дали тази цел е била достижима изобщо; дали стъпките, които сме си дали за да я изпълним не са били висока топка. При мен имаше и такива, но сега с малки стъпки нещата ще се получат. Мислех си да си поставям цели за тази година, но реших че ... ще поставя една голяма, която да е водеща и всичко, което правя или се случва в живота ми да се върти около нея - ДА БЪДА ЩАСТЛИВА! Ще се опитам всичко, което правя да бъде в тази посока .. с малки стъпки..да се науча да се радвам и на малките крачки и малките успехи..да се самомотивирам когато направя нещо, което ще се отрази на цялостното ми усещане за света.. 

 И преди да стане прекалено дълго.. може би сте се отказали на втория ред.. но аз усещам нещата по този начин, за мен това е правилното нещо. И както предполагах - почувствах се по-добре, направих себе си една идея по-щастлива!  И.. нека спрем до тук! Имам идеи за следващите постове в блога , свързани с различни теми, които ме вълнуват - не искам да робувам на една тематика. Мисля да пиша пост един път в седмицата.. понякога може и по- често.. но тъй като е нещо, което трябва да дойде от вътре няма да си поставям точен график за постване.. мисля че Неделя е хубав ден за споделяне на мисли.. и нека така да започнем. 

Целувки!