"Крайбрежната чайна"

Здравейте!

  Поставих си предизвикателство в началото на годината - да чета по една книга на месец. За момента се справям "по график" хах, въпреки резюметата за конгресите, които пиша и курсовете на които ходя ;) . Смятам това да си е рубрика, която ще присъства всеки месец в блога и да споделям като цяло книгите, които чета..

 Днес ще си поговорим за книгата, която прочетох през месец Март.

Става дума за "Крайбрежната чайна" на Ванеса Грийн.

 Това е една, мога да кажа вкусна книга ..това е едно от усещанията, които получих докато я четях :)

 Писателката споделя с читателя и най-малките прости детайли, но това спомага за придобиване на цялостното усещане както за обстановката, така и за цялата ситуация. Помага да си съпричастен на героите, техните случки, както и да си част от емоциите, които те изпитват. 

 Ванеса Грийн ни среща с три жени, които колкото са различни, толкова си и приличат:

- Чарли - млада журналистка, по мое мнение малко бунтарка, която иска да открие най-добрите чайни..Чарли, която е в търсене на себе си..

- Катрин - млада майка, търсеща работа за да даде по-добър живот на малкия си син, Катрин, която търси себе си..

- Серафин - млада французойка, запалена по сладкарството, която иска да разшири кръгозора си отивайки в друга стана, Серафин, която открива себе си..

 Пътищата на трите героини се пресичат в неочакван момент, но от това пресичане се ражда едно искрено приятелство - едно такова чисто без задни мисли или лоши постъпки. Приятелство в което всяка една от тях ще е там за другата, независимо че живеят далече една от друга. В книгата има и обрати, които до такава степен нарушават естествения ритъм на живота на героините, че чак читателя получава едно усещане, че лично познава тези жени или е чул случката от приятел...да точно така, от приятел, защото стилът в който пише Ванеса Грийн предвещава да станеш приятел с героите. 

 Независимо, че книгата е обемна, тя се чете много лесно, с една особена лекота..намираш в нея онези малки детайли от които е изградено приятелството..онези различия, които в крайна сметка ви правят еднакви..споделените моменти и събития ви сплутяват и сякаш се познавате от деситилетия..Ето това беше усещането ми когато прочетох книгата и съжалявах, че свърши толкова бързо. Бързо изчезна ароматът на чая, бързо изчезна вкусът и на маделинките, които сякаш се топят в устата, докато четеш страниците. Със сигурност няма да сбъркате когато вземете тази книга в ръце..очаква ви само едно - чисто и неподправено приятелство!

Целувки!